Написах поредица от материали през 2016 за приятели и познати в България, основно пещерняци, поради интереса към проектите ни в Мексико. Тогава то беше споделено с много ограничена аудитория. В момента може би е полезно да публикуваме тези текстове, за да се запълни празнината от липсата на информация в България за сериозното пещерно гмуркане. ~ Иво Калушев, 2019г.
Част 1
от Иво Калушев, м. Юни 2016г.
© 2016-2022 Speleo Club E.A.Martel и DivingMexico ;
Всички права запазени – моля не копирайте тези текстове другаде!
Иво, Ники и Деян се подготвят за гмуркане в пещерата “Магическото Кралство”, 2017 г.
ВЪВЕДЕНИЕ
След нашето презокеанско плаване до Мексико през 2011г. и особено след като проектите ни в Юкатан придобиха гласност, започнахме да получаваме много въпроси от познати и непознати във връзка с тях. В началото се опитвах да отговарям на всеки, но от един момент нататък стана ясно, че или трябва да спра, или трябва да напиша нещо, което да задоволи всеобщото любопитство. В крайна сметка стигнах до извода, че второто ще е по-полезно, тъй като онова, с което се занимаваме вълнува много хора, но в същото време качествената информация за него е малко.
Пещерното гмуркане и изследването на подводни и сухи пещери безспорно е централна част от нашия живот и тъй като нашият изследователски проект от 2013 година до момента вече е най-сериозният и дълъг такъв проект в Мексико има много за разказване. Преди всичко обаче е необходимо да представим понятието “пещерно гмуркане” в правилния контекст. Това ще изисва малко обяснения.
КОИ СМЕ НИЕ – МАЛКО ЛИЧНА ПРЕДИСТОРИЯ ЗА КОНТЕКСТ
Аз “гмурнах” първият си пещерен сифон, на апнея, през далчената 1986 година, в пещерата Андъка по време на едно голямо маловодие. Бях на 12 години и това остави силно впечатление в мен, като сложи началото на живот в който изследването на пещери щеше да има доста централно място. Търсенето и изследването на нови пещери е нещо което винаги сме правели и нещо което ще продължаме да правим. В продължение на много години бяхме активни в изследванията на Боснешкия карстов район, като имахме щастието да бъдем в основата на откриването и изследването на доста нови части в пещерата Духлата, повечето все още необявени и в изследването на пещерата Врелото от 1990-година насетне. В началото на 90-те създадох с приятели първата в България детска школа по спелеология – Школа Роук. Никога не сме били ангажиран с БФСп или подобни структури. Аз имам тапии за инструктор и спасител от NSS (американската “федерация” по спелеология) от онова време, но това не ми е пречело да се наслаждавам на пещерите и до ден днешен имам силна алергия от всякакви организации и структури, опитващи се да вкарат изследването на подземния свят в институционални рамки.
В момента, 30 (към 2016г. бел.р.) години след първоначалното ми запознанство с подземния свят, заедно с Деян Илиев и част от хората които бяха покрай мен през всичките тези години съм собственик на един от най-специализираните центрове за обучение по пещерно гмуркане в Мексико, който предлага всички нива на международно признатите сертификации в областта. В добавка на това сме откриватели и изследователи, а и собственици, на пещерата Икстлан – най-дългата в света подводна пещера с единствен вход – към днешна дата (Юни 2016) обща дължина от почти 14 км. Проектът за изследване на Икстлан вече е и най-дългият постоянен изследователски проект в Мексико, с практически ежедневни гмуркания вече трета година, а пък самата пещера в някои свои части е със сигурност най-трудната sidemount пещера на планетата за момента, поради спецификата на изследването… и изследователите й. (И да – в този параграф има прекалено много “най” и за моя вкус, но това е положението към днешна дата.) За Икстлан обаче по-натам, ако ми дойде музата за писане.
КАК СЕ СТИГНА ДО ТОВА
Нашият личен път до това с което се занимаваме в момента беше доста дълъг. Всичките изследваме пещери от деца, което винаги е било свързано по един или друг начин с проблема “сифони”, но истинското ни ангажиране с гмуркане стана преди петнадесетина години, когато аз и Деян изкарахме поредица от водолазни курсове към агенциите PADI и CMAS и добавихме към инвентара на Роук в България водолазен компресор и екипировка за няколко души. Това ни позволи да се гмуркаме самостоятелно из България и около България и натрупахме доста опит. През 2011 година се отправихме на презокеанско плаване с ветроходната яхта АТИ от северна Франция до Африка, Карибските острови и накрая до бреговете на Мексико. На яхтата имахме компресор и водолазна екипировка и натрупахме още ценен опит. Затова когато акустирахме за постоянно на полуостров Юкатан в Мексико – “столицата” на пещерното гмуркане в света – не беше много трудно да продължим с проектите си в областта на спелеологията. Първата година която прекарахме тук премина за нас почти изцяло в курсове за квалификация във всички съществуващи и несъществуващи степени на пещерно гмуркане. За това дължа благодарност на нашия учител, и в последствие приятел – Стийв Богартс, основоположника на съвременната тенденция за sidemount пещерно гмуркане (ще обясня какво е това по-нататък) и жива легенда в света на пещерното гмуркане. Това беше добра основа, на базата на която се изгради всичко останало през следващите години.
ПОЛУОСТРОВ ЮКАТАН – НАЙ-ДЪЛГИТЕ ПОДВОДНИ ПЕЩЕРНИ СИСТЕМИ В СВЕТА
В мексиканската част на полуостров Юкатан се намират повече от 95% от известните подводни пещери в света, както и първите 30+ най-дълги такива. Като започнем от системите Окс Бел Ха и Сак Актун на юг (съответно с 258км и 252км дължина към Юни 2016) и стигнем по-на север до системите Коокс Бал и Дос Охос (с обща дължина от почти 170 километра) Юкатан е едно карстово плато с големината на България и половина, което е практически непроучено. Силата на карста в дълбочина е повече от 2 километра, пластовете са напълно хоризонтални и почти неразломени, а карстообразуването се е случило в периоди от историята на Земята в които морското ниво е било стотици метри по-ниско от сегашното. Резултатът е безкрайни, чудно красиви и изпълнени с образувания сухи пещери – вторично наводнени в края на последния ледников период, преди около 12 000 години, когато морското ниво се вдига за последен път с повече от 110 метра.
Дори запалени пещерняци които не са стъпвали тук трудно могат да си представят какво означава всичко това. За някои като нас, които сме копали с години входове само за да влезем в… каквото и да е, това да се разхождаш из джунглата и да намираш входове с десетки метри диаметър към пещери в които никой никога не е влизал е меко казано необичайно преживяване. Това заварихме тук, в добавка на обстоятелството, че ние се оказахме единствените заселили се в района пещерняци! Колкото и невероятно да звучи последното, то и до ден днешен е факт – тук пещерняци освен нас няма. Като се изключи една малка изследователска група на NSS, която идва по няколко седмици в годината и изследва само сухи пещери, всички които се занимават с пещерно гмуркане и изследвания на подводните пещери в района са водолази, които, без изключение, нямат никакво понятие от спелеология. Това е създало много специфична среда, а и пещери :), както ще обясня по-нататък. Но преди това ще поговоря малко за гмуркането.
“ВОДОЛАЗНОТО ДЕЛО” – СПЕЦИФИКА НА ЗАНИМАНИЕТО
Повечето от нас, които сме преминали през стандартното обучение по вертикална спелеология и спасяване не се плашим много от овладяване на трудни умения свързани с боравене с екипировка, макар и сложна и “рискова”. В представите ни (или поне моите бяха такива навремето) водолазенето е просто непозната сфера в която също най-големите трудности са свързани с овладяването на съответната екипировка. Нещата са обаче малко по-сложни, и ще обясня като за пълни лаици – обяснение което на мен самия щеше да ми е много полезно преди 25 години. Ако вече знаете какво е гмуркане можете да пропуснте всичко изписано по-долу.
Опасностите и спецификата на гмуркането по принцип са свързани с две основни неща:
- Заниманието се случва в среда в която човешкото тяло не може да живее – под вода и под високо налягане – и изпълнена с много други, непознати за нас, опасности.
- За преодоляване на горния “биологичен” проблем сме зависими във всеки един момент от животоподдържаща сложна екипировка, при разваляне на която, или при човешка грешка, имаме само секунди живот.
Това е, казано просто, и то засяга “обикновеното” гмуркане в открита вода. Тук не говорим за гмуркане в пещери, което е нещо съвсем различно.
Сложността на заниманието, както и наличието на добре смазани пазарни механизми е създало предпоставка водолазното обучение в света да се раздели на много нива и в крайна сметка програмите за обучение в момента се контролират от един вид мултинационални браншови организации, наречени водолазни агенции. Най-известните в света такива агенции в момента са PADI, IANTD, CMAS, TDI/SSI, но има и други. Всяка от тези агенции има вътрешни стандарти, които разделят процеса на водолазно обучение на различен брой степени и категории. Някои от тези категории са чисто маркетингови измишльотини за събиране на пари, но основните стъпки в кариерата на един водолаз са нужни и важни. Ще ги изброя по-долу с кратки обяснения, за да придобиете представа.
Преди това обаче ще въведем две понятия които ще са важни нататък – гмуркане в “открита вода” (Open Water Diving – OW) и гмуркане в закрити пространства (Overhead Environment Diving). Гмуркането в “открита вода” (OW) е гмуркане в среда в която над водата има въздух – например гмуркане в море, езера, водоеми и т.н. Гмуркането в закрити пространства от друга страна е гмуркане, в което над водата няма въздух – гмуркане в подводни пещери, мини и всякакви наводнени подземни кухини, както и проникване в потънали кораби и изцяло наводнени структури. Това са двете основни категории гмуркане и повече от 99% от водолазите никога не се докосват до втората категория.
СТЕПЕНИ НА ОБУЧЕНИЕ В КАТЕГОРИЯТА OPEN WATER (ОТКРИТА ВОДА)
Всеки начинаещ водолаз, независимо в коя агенция извършва обучението си, започва с някакъв вариант на курс, наречен Open Water Diver. Това е начален тренинг при който се полагат основите и който трае 4-5 дни, до седмица, в зависимост от данните и способностите на човека. След завършване на този и всеки следващ курс се получава международен сертификат, който дава “право” на водолаза да наема екипировка по света и да участва в различни водолазни мероприятия, както и в курсове за по-горни нива.
OPEN WATER DIVER – КУРС
По време на този курс се запознаваме с основната водолазна екипировка, учим се да плуваме добре с нея и започваме да разбираме първите “трудни” неща свързани с гмуркането – а именно, разликите в налягането на водната среда и какво означават те за крехкото ни тяло.
Накратко – нашето тяло е направено да съществува в среда с определен диапазон от атмосферно налягане. На морското ниво то изпитва налягане от една атмосфера – над главите ни “тежи” една земна атмосфера :). Дишането ни и всички фини биологични механизми са оптимизирани да функционират най-много при такова налягане и ние не го усещаме. Когато започнем да навлизаме под водата обаче това налягане се увеличава в аритметична прогресия, като на 10 метра дълбочина вече е две атмосфери, на 20 метра е 3 атмосфери и т.н. Ето само кратка и много опростена демонстрация на проблемите свързани с това:
1. Ако на 10 метра дълбочина някой реши да диша, да кажем през тръба която излиза на повърхността, ще му е много трудно да направи и едно вдишване, защото натискът който оказва водата върху гърдите му в дълбочина е по-голям от този, който са направени да преодоляват мускулите разширяващи гръдния кош.
2. Ако този човек на 10 метра дълбочина вдиша въздух със заобикалящото го налягане (като този осигуряван от регулаторите на водолазна бутилка), той ще може да го направи лесно, но ако след това го задържи и изплува на повърхността, въздуха в дробовете му ще удвои обема си поради промяната в налягането и белите му дробове ще се разкъсат.
Това е пример за един от основните казуси пред които се изправя всеки начинаещ водолаз и този първи курс е свързан с осмислянето на този и други подобни проблеми, както и с трупане на малко практически опит в хода на определен брой гмуркания до 18 метра дълбочина (по PADI – максималната за това ниво). Учи се теория, правят се упражнения и т.н. След завършване на хубав такъв курс човек в общия случай може да се гмурка сам, внимателно, при добри условия, на плитко, в море. Много хора остават на това ниво цял живот, защото то им позволява да участват във всякакви водолазни приключения навсякъде по света, както и да си наемат любителска водолазна екипировка.
Ако някой иска да продължи напред обаче, следващото смислено ниво е AOWD – Advanced Open Water Diver – т.е. “Напреднал водолаз в открита вода”.
ADVANCED OPEN WATER DIVER
При това ниво дълбочината на гмуркане се увеличава до 30 метра и за пръв път започва да се говори за по-сериозните проблеми свързани с високите налягания под водата – проблемите свързани с функционирането на обмена на веществата в човешкото тяло при дишане на газове под високо налягане.
За илюстрация – когато се намираме на 30 метра дълбочина ние вдишваме газ (напр. въздух) от бутилката си, под налягане от 4 атмосфери. Това е така, защото екипировката ни подава газ с околното налягане (тя така е проекитирана), за да можем въобще да го “вдишаме”, преодолявайки натиска на околната вода. Това означава обаче, че ние в този момент всъщност вдишваме в един и същ обем много повече азот, кислород и т.н. от количеството което тялото ни е “проектирано” да поема и обработва при всяко вдишване. Организмът ни не е приспособен да борави с газове с такива концентрации и в тялото ни започват да се появяват проблеми – натрупване на инертни газове (основно азот) в тъкани и кости, наркози и т.н. Това води до куп потенциални, и понякога фатални, проблеми, нуждаещи се от сложни и изискващи внимание решения.
Въпреки че гмурканията по време на AOWD курса са пак относително плитки и не се правят и преподават гмуркания изискващи декомпресия и сложни газови смеси, от горното обяснение е видна причината поради която преминаването дори към това ниво на обучение буди притеснение в повечето хора. Дори на този етап гмуркането започва да изисква сериозно внимание и да крие доста опасности. Далеч не всеки има личните качества и дисциплина да упражнява безопасно този спорт на по-големи дълбочини.
OW НИВА ЗА ПО-НАПРЕДНАЛИ
След AOWD сертификацията в повечето агенции следват квалификации за различни нива на “техническо гмуркане” – гмуркане с декомпресия на по-големи дълбочини с използване на различни газови смеси. Това са трудни нива за достигане и овладяване и са определено за най-сериозните. Дълбочините до които може да се достигне със стандартна OC екипировка (Open Circuit – бутилки с газови смеси) надхвърлят 200 метра. Освен това има и различни CC (Closed Circuit) системи със затворен цикъл на газовете, които изискват доста учене за овладяване и някои от които са доста строго специализирани.
В добавка на това, към агенциите съществуват и професионални нива на водолазна квалификация, които са свързани с работа във водолазната индустрия. Такива нива са Divemaster както и различните инструкторски степени. Кашата е голяма, защото и парите в този бизнес са големи. Само в PADI броят на OW сертификациите които човек може да събере са доста над 30 и всички те са свързани със скъпоструващи и понякога трудни курсове.
И… всичко горно е преди въобще да говорим за гмуркане в закрити пространства и пещерна среда.