Eдуард-Алфред Мартел (1 юли 1859 г. – 3 юни 1938 г.), „Бащата на съвременната спелеология“, е световен пионер в изследването, картографирането и документирането на пещери. Мартел изследва хиляди пещери в родната си Франция и много други страни, популяризира търсенето на пещери, въвежда концепцията за спелеологията като отделна област на научни изследвания, поддържа обширен личен архив и през 1895 г. основа Société de Spéléologie (Спелеоложкото общество), първата организация посветена на пещерната наука в света. Човекът, който се осмели да спусне входния отвес на Gaping Gill без съвременни средства и без експертна поддръжка, и да рискува възли в осигурителното си въже, който разкри необятността и красотата под земята във Франция, който доказа истината за неща, които днес изглеждат очевидни за варовика, който научи французите на разликата между чиста и отровна вода, заслужава от някои от скромните си последователи опит за адекватна биография.
Кратка биография
Едуард-Алфред Мартел се ражда в Pontoise, Seine-et-Oise на 1 юли 1859 г. Роден в семейство на адвокати, той учи в Lycée Condorcet в Париж. Още от рано се запалва по географията и природните науки и през 1877 г. печели първа награда в открит конкурс по география. Запален читател на произведенията на Жул Верн, през 1866 г., докато е на почивка с родителите си, посещава пещерите Гаргас в Пиренеите. В последствие пътува до Германия, Австрия и Италия. През 1879 г. Мартел посещава голямата пещерна система Постойна в Словения.
През 1886 г., след като отбива военната си служба, той получава диплома по право и става лицензиран адвокат в Търговския съд на Сена. Мартел посвещава свободното си време и ваканциите си на пътувания из Франция. От 1883 г. той започва проучвания на карстовите плата на Каус, оформени от проломите на Тарн, Йонте, Дурби и Лот. През юни 1888 г. той започва своята пещерна кариера в дефилето Брамабио в Гар. Той и няколко спътници проникват в скална кухина, където поток, известен като Bonheur, потъва и отново се появява по-далеч по протежение на дефилето Брамабио. През месец Юни на същата година, със същия екип той изследва пещерата Даргилан по протежение на дефилето Jonte на повече от една миля. През 1889 г. той посещава пещерата Падирак, близо до Грамат. Там той се спуска във входната пропаст и стига до подземна река на дълбочина 100 метра. Мартел и братовчед му Гопила изследват с кану, откривайки два километра нов и галерии. По-късно Мартел купува пещерата Падирак и я превърна в благоустроена пещера.
През юли 1890 г. се жени за Алин дьо Лоне, сестра на Луи дьо Лоне, професор по геология и бъдещ член на Академията на науките. Сътрудничеството с Луи дьо Лоне осигурява научна основа за някои от публикациите на Мартел, включително статии в списанието La Nature, на което Мартел и Лоне по-късно стават редактори. През 1894 г. той публикува “Бездната” – книга, в която описва чудесата на подземния свят, който е открил и посетил през шестте сезона на проучвания в периода 1888 до 1893 г. През този период той посещава и картографира повече от 230 пещери. През 1895 г. Мартел изоставя професията си и организира експедиция до Ирландия и Англия. Той открива подземното езеро на Мраморната арка в Северна Ирландия. В Йоркшир той прави първото пълно спускане (след частичното спускане от англичанина Джон Биркбек през 1842 г.), в пропастната пещера Gaping Gill. Стига до Главната зала, 52 метра по-дълбоко, отколкото се осмелява Биркбек. Същата година той основава Спелеологическото дружество и започва публикуването на периодичния бюлетин Spelunca.
През 1896 г. Мартел е поканен от ерцхерцог Луис Салватор, братовчед на император Франц Йосиф от Австрия, да посети страната им. Заедно със своя помощник и ученик Луис Арман той изследва няколко пещери на остров Майорка. В пещерата Драч близо до Порто Кристо той открива най-голямото подземно езеро, известно по онова време. В този период проучванията на Мартел стават много интензивни. Неговият приоритет е да изследва пещерите на Каус. Той също така изследва пещерите и каверните на варовиковите райони на Савойя, Юра, Прованс и Пиринеите. Мартел пътува из цяла Европа – Белгия, Далматия, Босна и Херцеговина, Черна гора, където изследва течението на Требишница, считана за една от най-дългите подземни реки в света.
През 1899 г. той окончателно изоставя професионалния живот, за да се посвети на научните си изследвания. Мартел служи като редактор на La Nature от 1905 до 1909 г. и е член на “Географското Общество”, на което е избран за президент. През 1912 г. той прекарва три дни в проучване на пещерата Мамут, Кентъки, където предприема научна работа, включително барометрични определяния на височините на различните нива на пещерата.
Мартел е бил активен в проучването на пещери от 1888 до 1914 г., изследвайки и документирайки около 1500 пещери през този период. Едуард Алфред Мартел умира на 3 юни 1938 г. в Сейнт Томас Гард, близо до Монбрисън в Лоара.
През целия си живот Мартел силно насърчава изучаването на спелеологията, като се стреми да повиши признанието й като научна област. Той публикува около 20 книги и 780 статии по време на кариерата си. Най-малко 53 от неговите статии са публикувани извън Франция и няколко от тях са преведени на чужди езици. Прави и редовни пътувания в чужбина, за да води лекции по спелеология.
През 1895 г. в Париж Мартел основава “Спелеоложкото общество” (Société de Spéléologie), първата спелеоложка организация в света. Обществото редовно публикува статии по спелеология в периодичното си издание Spelunca. Формирането на това общество е едно от средствата, чрез които той успява да превърне спелеологията в международно призната наука, като предоставя възможност на много чуждестранни автори да публикуват статии, както и на много френски автори да публикуват статии за чужди пещери. До 1909 година членската маса на Спелеоложкото общество наброява една трета чуждестранни членове.